РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Радослав Бимбалов: Българската литература трябва да се отърве от комплекса, че трябва да пише само за себе си

Дата на публикуване: 02:25 ч. / 31.08.2023
Прочетена
981
Златното мастило

Писателят Радослав Бимбалов обяви, че вече е започнал работа по нова книга, която се базира на стара идея, която отдавна отлежава в мислите му. Макар да не знае докъде ще стигне с нея, той допълни: "В момента все още се обичаме с този нов текст". Това той разкри по време разговор, воден от литературния критик Митко Новков, по време на представянето на последния му роман "Екстазис" в рамките на 39-ото издание на Празници на изкуства "Аполония" в Созопол.

За "Екстазис" Бимбалов поясни, че една от нишките в книгата е опита на човек да докосне смъртта. "Както казвам, смъртта е десертът на живота, който винаги ни се иска, ако можем, само да близнем, но в крайна сметка не можем да го откажем. Той ни се полага." 

"Всъщност екстазис е древногръцка дума и ако се питаме да я преведем, означава да излезеш от себе си, да напуснеш тялото си или обратното - тялото да напусне теб. Древните елини са опитвали да направят сложни категории за всяко нещо. Историята в "Екстазис" е за един човек, който по стечение на обстоятелствата напуска тялото си и отива в отвъдното. Отвъдното в тази книга е наречено Вляво. Както героят казва: "За щастие не са ме дръпнали Вдясно. За Вдясно съм чувал някои лоши неща." Неговата работа в тази книга е да събира последния дъх", обясни писателят. Той допълни, че в книгата се е опитал да погледне на смъртта с известна доза позитивизъм през очите на главния герой Михаил, който е Вляво и събира последния дъх на хората. 

Бимбалов коментира, че не възприема себе си като дебелокож човек, а напротив - понякога е твърде чувствителен. "Това личи в нещата, които пиша. За щастие, в литературата, която пиша, няма неща, които да ме вадят толкова извън кожата ми, както са например темите в обществената ми дейност. Не виждам в себе си някаква безчувственост и намирам героите, които убивам в книгата си, за герои, които достигат до нещо прекрасно. Вляво, където отиват, е прекрасно. Там те остават без единственото нещо, за което цял живот се грижат - телата си", допълни авторът. 

На въпрос кое е повече в тялото - любовта или смъртта - Бимбалов отговори, че любовта е в живота, а за любов към смъртта не е чувал. "Любовта е нещото, което побеждава лошия ни характер и желанието да бъдем зли и да трупаме физически удоволствия, пари и излишни вещи. Любовта може да победи всяка наша слабост", допълни той.

Писателят обясни, че е избрал да кръсти създателя, за когото героят Михаил събира последния дъх на хората, ничий и то нарочно с малка буква, защото "ние хората сме се опитали да си го присвоим, давайки му някакво име и по този начин да го използваме". "Както се казва и в книгата, и тези, които вярват в Бог, и онези, които не вярват, по равно не спазват това, което той уж им бил казал. Създателят е ничий, защото не иска да бъде собственост на нас човеците, а този последен дъх, който Михаил събира, му трябва за нещо. Ако има някаква загадка в книгата, тя е защо на ничий му трябва последния дъх на хората, който Михаил събира и подрежда в едни буркани на етажерки", обясни Радослав Бимбалов. 

Писателят разказа, че с тази книга той намира отговор на един свой основен въпрос - Какво се случва с човека, когато той отрича всичко, в което го карат да вярва и когато отиде в отвъдното. Той допълни, че още 15-годишен си позволява да допише Сервантес, "което беше изключителна наглост", като под формата на есе описва как Дон Кихот умира, "разказва играта на Рая и обръща небето с облаците надолу". Според Бимбалов 35-години по-късно той си позволява да пресъздаде донякъде тази история в "Екстазис". 

В разговора авторът разказа кои са били някои от любимите му книги в младежките години. Той описа история от детството със сестра си Силвия Недкова, която е и редактор на "Екстазис", в  която тя му казва, че под леглото си има дупка и всяка нощ, минавайки през нея, тя отива до Франция и как той не спирал да търси къде е тази дупка. В тази връзка писателят заяви, че и до днес продължава да търси нови светове, но по други начини. "Всеки ден откривам нов свят в очите на малката ми дъщеря. Това е страхотно изживяване и си давам сметка, че до голяма степен отговарям за създаването на света в тези очи", допълни авторът. 

В дискусията с Митко Новков писателят сподели също, че най-много го притеснява мълчанието, когато причината за него е в това, че нямаме какво да кажем и думите са загубили смисъла си. "Можем да говорим, но по-скоро крещим и може да говорим, но е трудно да разговаряме, когато крещим. Аз като един заклет оптимист обаче смятам, че това, че си крещим, означава, че поне имаме желание да общуваме и че се забелязваме", коментира още Бимбалов. 

В разговора писателят заяви още, че българската литература трябва да се отърве от комплекса, че трябва да пише само за себе си, защото според него много хора се опитват да разкажат една и съща история и да предефинират какво е българско. Не е нужно едно нещо да има бъклици и цървули, за да е българско, коментира той. 

Към края на представянето Радослав Бимбалов изрази и мнението си за това, че правим малко като общество да учим децата на любов към четенето. Той определи живота на сегашните деца като scroll живот (от англ. scroll - превъртам - бел.а). Според него това е ирония, защото думата scroll означава също така и свитък, каквито в миналото са използвани за писаното слово, но в настоящето това е живот, който сякаш прекалено бързо отлита в небитието. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
В последно време, темата за връщането към селския живот и възпитанието на децата в такъв контекст стана особено актуална, особено след събитията, свързани със семейството ...
Вижте също
Даниел Полихронов, юрист и педагог, е автор на новата монография „Влияние на съвременната попфолк музика върху възпитанието и социализацията на младите хора (преван ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Британската империя променила живота на обикновените хора с достъп до екзотични стоки
Британският империализъм е оставил своя отпечатък върху живота на обикновените хора в Обединеното кралство, включително уелските миньори, английските фабрични работници и шотландските овчари. Въпреки че често се говори за експлоатацията и неравенствата, които ...
Добрина Маркова
Златното мастило
Клео Протохристова изследва взаимодействията на литературата с музиката, киното и визуалните изкуства
Професор Клео Протохристова, известен специалист в областта на античната и западноевропейската литература, представя новата си книга, озаглавена „Вдъхновения и дни. Съпоставителни догадки и проучвания“. Изданието ще бъде достъпно от 13 февруари, съ ...
Добрина Маркова
Любовта към книгите не свършва с последната страница
Ангелина Липчева
Златното мастило
Анжела Димчева и езикът на природата – поезия, която разказва за света извън и вътре в нас
На литературна вечер, посветена на творчеството на Анжела Димчева, председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов подчерта важността на споделянето в изкуството. Събитието се проведе в уютната обстановка на столичния литературен салон „Дора ...
Валери Генков
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Националният дарителски фонд предоставя 70 нови издания на Великотърновския университет
Националният дарителски фонд „13 века България“ направи значимо дарение на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Това дарение е част от усилията на фонда да подкрепя образованието и културата в България, като предостав ...
Добрина Маркова
Експресивно
Ели Лозанова представя Филомена - "бракът е лъжа, раните са повече от радостите"
В новия си роман „Обаче не стана точно така“ писателката Ели Лозанова ни представя един уникален поглед към живота, в който темите за загубите, успехите и сложните човешки взаимоотношения заемат централно място. Издателство „Сиела“ споделя, че след успеха на п ...
Ангелина Липчева
Златното мастило
Клео Протохристова изследва взаимодействията на литературата с музиката, киното и визуалните изкуства
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Елица Виденова: „Искам да съхраня лятото в живота си“
Валери Генков
Елица Виденова, известна българска поетеса, ще представи своята нова стихосбирка „Тази есен е лятно момиче“ в Шумен на 13 февруари. Събитието ще се проведе в хотел „Контеса“ и е организирано по покана на Inner Wheel Club Шумен, с президент Елисавета Филипова. На представянето на книгата ще присъства и талантливият музикант Асен Масларски, който ще изнесе специален концерт, ...
Златното мастило
Любовта към книгите не свършва с последната страница
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Американската авторка Кандис Бушнел, известна с влиянието си върху културния ландшафт, чрез хит ...
Начало Златното мастило

Радослав Бимбалов: Българската литература трябва да се отърве от комплекса, че трябва да пише само за себе си

02:25 ч. / 31.08.2023
Автор: Ангелина Липчева
Прочетена
981
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Златното мастило

Писателят Радослав Бимбалов обяви, че вече е започнал работа по нова книга, която се базира на стара идея, която отдавна отлежава в мислите му. Макар да не знае докъде ще стигне с нея, той допълни: "В момента все още се обичаме с този нов текст". Това той разкри по време разговор, воден от литературния критик Митко Новков, по време на представянето на последния му роман "Екстазис" в рамките на 39-ото издание на Празници на изкуства "Аполония" в Созопол.

За "Екстазис" Бимбалов поясни, че една от нишките в книгата е опита на човек да докосне смъртта. "Както казвам, смъртта е десертът на живота, който винаги ни се иска, ако можем, само да близнем, но в крайна сметка не можем да го откажем. Той ни се полага." 

"Всъщност екстазис е древногръцка дума и ако се питаме да я преведем, означава да излезеш от себе си, да напуснеш тялото си или обратното - тялото да напусне теб. Древните елини са опитвали да направят сложни категории за всяко нещо. Историята в "Екстазис" е за един човек, който по стечение на обстоятелствата напуска тялото си и отива в отвъдното. Отвъдното в тази книга е наречено Вляво. Както героят казва: "За щастие не са ме дръпнали Вдясно. За Вдясно съм чувал някои лоши неща." Неговата работа в тази книга е да събира последния дъх", обясни писателят. Той допълни, че в книгата се е опитал да погледне на смъртта с известна доза позитивизъм през очите на главния герой Михаил, който е Вляво и събира последния дъх на хората. 

Бимбалов коментира, че не възприема себе си като дебелокож човек, а напротив - понякога е твърде чувствителен. "Това личи в нещата, които пиша. За щастие, в литературата, която пиша, няма неща, които да ме вадят толкова извън кожата ми, както са например темите в обществената ми дейност. Не виждам в себе си някаква безчувственост и намирам героите, които убивам в книгата си, за герои, които достигат до нещо прекрасно. Вляво, където отиват, е прекрасно. Там те остават без единственото нещо, за което цял живот се грижат - телата си", допълни авторът. 

На въпрос кое е повече в тялото - любовта или смъртта - Бимбалов отговори, че любовта е в живота, а за любов към смъртта не е чувал. "Любовта е нещото, което побеждава лошия ни характер и желанието да бъдем зли и да трупаме физически удоволствия, пари и излишни вещи. Любовта може да победи всяка наша слабост", допълни той.

Писателят обясни, че е избрал да кръсти създателя, за когото героят Михаил събира последния дъх на хората, ничий и то нарочно с малка буква, защото "ние хората сме се опитали да си го присвоим, давайки му някакво име и по този начин да го използваме". "Както се казва и в книгата, и тези, които вярват в Бог, и онези, които не вярват, по равно не спазват това, което той уж им бил казал. Създателят е ничий, защото не иска да бъде собственост на нас човеците, а този последен дъх, който Михаил събира, му трябва за нещо. Ако има някаква загадка в книгата, тя е защо на ничий му трябва последния дъх на хората, който Михаил събира и подрежда в едни буркани на етажерки", обясни Радослав Бимбалов. 

Писателят разказа, че с тази книга той намира отговор на един свой основен въпрос - Какво се случва с човека, когато той отрича всичко, в което го карат да вярва и когато отиде в отвъдното. Той допълни, че още 15-годишен си позволява да допише Сервантес, "което беше изключителна наглост", като под формата на есе описва как Дон Кихот умира, "разказва играта на Рая и обръща небето с облаците надолу". Според Бимбалов 35-години по-късно той си позволява да пресъздаде донякъде тази история в "Екстазис". 

В разговора авторът разказа кои са били някои от любимите му книги в младежките години. Той описа история от детството със сестра си Силвия Недкова, която е и редактор на "Екстазис", в  която тя му казва, че под леглото си има дупка и всяка нощ, минавайки през нея, тя отива до Франция и как той не спирал да търси къде е тази дупка. В тази връзка писателят заяви, че и до днес продължава да търси нови светове, но по други начини. "Всеки ден откривам нов свят в очите на малката ми дъщеря. Това е страхотно изживяване и си давам сметка, че до голяма степен отговарям за създаването на света в тези очи", допълни авторът. 

В дискусията с Митко Новков писателят сподели също, че най-много го притеснява мълчанието, когато причината за него е в това, че нямаме какво да кажем и думите са загубили смисъла си. "Можем да говорим, но по-скоро крещим и може да говорим, но е трудно да разговаряме, когато крещим. Аз като един заклет оптимист обаче смятам, че това, че си крещим, означава, че поне имаме желание да общуваме и че се забелязваме", коментира още Бимбалов. 

В разговора писателят заяви още, че българската литература трябва да се отърве от комплекса, че трябва да пише само за себе си, защото според него много хора се опитват да разкажат една и съща история и да предефинират какво е българско. Не е нужно едно нещо да има бъклици и цървули, за да е българско, коментира той. 

Към края на представянето Радослав Бимбалов изрази и мнението си за това, че правим малко като общество да учим децата на любов към четенето. Той определи живота на сегашните деца като scroll живот (от англ. scroll - превъртам - бел.а). Според него това е ирония, защото думата scroll означава също така и свитък, каквито в миналото са използвани за писаното слово, но в настоящето това е живот, който сякаш прекалено бързо отлита в небитието. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Златното мастило
Британската империя променила живота на обикновените хора с достъп до екзотични стоки
Добрина Маркова
Златното мастило
Клео Протохристова изследва взаимодействията на литературата с музиката, киното и визуалните изкуства
Добрина Маркова
Златното мастило
Любовта към книгите не свършва с последната страница
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Даниел Полихронов изследва попфолка като ресурс за развитие на критическо мислене
Добрина Маркова
Даниел Полихронов, юрист и педагог, е автор на новата монография „Влияние на съвременната попфолк музика върху възпитанието и социализацията на младите хора (преван ...
Литературен обзор
Джулио Тремонти: Как държавата създава условия за престъпност и корупция
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Националният дарителски фонд предоставя 70 нови издания на Великотърновския университет
Добрина Маркова
Експресивно
Ели Лозанова представя Филомена - "бракът е лъжа, раните са повече от радостите"
Ангелина Липчева
Златното мастило
Клео Протохристова изследва взаимодействията на литературата с музиката, киното и визуалните изкуства
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Елица Виденова: „Искам да съхраня лятото в живота си“
Валери Генков
Златното мастило
Любовта към книгите не свършва с последната страница
Ангелина Липчева
Експресивно
Валентина Трамутола разкрива как поезията ѝ е свързана с личния опит и социалната отговорност
Ангелина Липчева
Литературен обзор
От Ню Йорк до Букурещ: Кандис Бушнел разказва всичко
Валери Генков
Подиум на писателя
Боян Йорданов: "Основната ми цел е да изследвам хората, а не събитията"
Добрина Маркова
На бюрото
Майкъл Дъглас разказва за триумфите и предизвикателствата в новите си мемоари
Добрина Маркова
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Джани Родари и Гали - послание за мир на Олимпийските игри
На церемонията по откриването на зимните Олимпийски игри, думите на Джани Родари (Gianni Rodari) прозвучаха в целия свят благодарение на Гали (Ghali). Изпълнявайки стиховете от поемата "Promemoria", артистът отправи мощно послание за мир и универсален отказ ...
Избрано
Корейските деца спечелиха американските сърца с музика и надежда
В периода на 1950-те и 1960-те години, хиляди корейски деца бяха изпратени в чужбина за осиновяване, практика, която предизвика сериозни спорове и критики в последните години. Сюзи Ву (Susie Woo) предполага, че американският ентусиазъм за тези транснационални ...
Академията „Математика“ във Враца: 80% от учениците с подобрени резултати
Ако сте поропуснали
A chi lo sa: Любовта като метафизично изживяване
Джезуалдо Буфалино (Gesualdo Bufalino) е известен италиански писател, който е особено ценен за своята плътна и барокова проза. Въпреки това, в неговото творчество могат да се намерят и редки поетични произведения, изпълнени с дълбочина и смисъл. Едно от ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.